Един от любимите шпиони е напът да се завърне към живот, а писателят Джон льо Каре ще бъде сред авторите, чиито творби имат своето продължение след смъртта им. Издателят Penguin Random House (PRH) обяви, че ще издаде неозаглавен засега роман, чието действие се развива между „Шпионинът, който дойде от студа“ и „Дама, поп, асо, шпионин“. Автор на новия текст е Ник Корнуел – синът на Джон льо Каре, който е познат под псевдонима Ник Харкауей.

„Цял живот съм фен на невероятния свят, създаден от Джон льо Каре, а липсващите подробности в живота на шпионина Смайли винаги са ме вълнували“, каза Хариет Бъртън, издателски директор във „Вайкинг“, импринт на PRH, който ще публикува новото издание. „Никой не е в по-добра позиция да улови духа и гласа на Джон льо Каре от Ник Харкауей. Бях абсолютно поразена от разказа на Ник”, каза още Бъртън, цитирана от „Гардиън“.

Джордж Смайли, професионален разузнавач, е създаден от Льо Каре като умишлена антитеза на Джеймс Бонд. Самият писател е работил за британското разузнаване подобно на други свои колеги съвременници – Лорънс Дърел, Съмърсет Моъм, Греъм Грийн, и според него шпионинът Джеймс Бонд е изключително невярно представяне на хората, посветили се на тази професия. Смайли  е невзрачен, тих, учтив, дори сив. Подобно на льо Каре Агата Кристи създава своя Еркюл Поаро десетилетия по-рано като подиравателна антитеза на детектива Шерлок Холмс, защото според нея е неубедително един свръхинтелигентен човек да лази в прахта за отпечатъци и да размахва револвер из улиците на Лондон. Джон льо Каре обаче прави нещо много повече от това да „демаскира“ лъскавия имидж на тайния агент – комбинирайки личния си опит, таланта си на разказвач и моралните си принципи, той успява да предаде достоверно духа на времето на Студената война. Маргарет Атууд нарича романите за шпионина Смайли „ключ към разбирането на 20-и век“.

Самият Ник Харкауей смята, че историите на Смайли са особено нужни сега, когато се задават същите въпроси – за дълга на човешките същества едни към други, за състраданието, нацията и закона. Самият Харкауей е успешен автор, сред книгите му са „Машина за ангели“ и Titanium Noir. Познат е с увлечението си по дигиталната култура и фантастиката, които вплита в класическите детективски истории. Въпросът е доколко наподобяването на стила и спазвнето на романовите схеми на баща му ще бъде достатъчно, за да улови духа на творчеството, направило Джон льо Каре един от любимите британски автори. През 1991 г. писателката Александра Рипли издаде „Скарлет“ - продължение на една от най-значимите за американската популярна литература и култура книги, „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл. Въпреки старанието на Рипли и последвалата екранизация, романът като цяло получи негативни отзиви. Интересна би била и реакцията на Харкауей към мненията на критиците и читателите за новата книга. Известно е, че самият Льо Каре, независимо от големия си успех, е бил много чувствителен към всяка негативна критика, припомня „Вашингтон пост“, и дори се е оттеглял в провинцията, за да се крие и „да ближе раните си“ в случаи на разгромяващи рецензии.

Засега Ник Харкауей определя писането на романа, който ще бъде издаден в съавторство с покойния му баща, като „дълбоко лично пътуване“, съобщава „Дейли мейл“. Въпросът е доколко настоящата медународна обстановка ще бъде достатъчна за паралел и интерес към събития, случили се в края на 60-те години на 20-и век - малко след раждането на самия Харкауей.